Вятърът виеше през назъбените кули на замъка, носейки миризма на желязо и надвиснала смърт. Кралят падна на едно коляно, замръзналата земна кора хрущеше под тежестта му. Дишането му идваше на разкъсани, сребърни пера, единственият знак за живот в избелял от цветове пейзаж.

Той не погледна крепостта, извисяваща се зад него - монолитна сянка от студен камък и счупени знамена. Вместо това погледът му беше вперен в земята. Ръцете му стискаха дръжката на меча, с острие забито дълбоко във вечната замръзналост, за да стабилизира отслабващата му сила. Легендарната стомана не светеше, а изглеждаше толкова изтощена, колкото и мъжът, който я носеше - оцветена с тъмния, замръзнал спомен за дузина предателства.

Тежестта на короната се усещаше по-тежка от бронята му. Всяка снежинка, която кацаше върху облицованата му с кожа мантия, се усещаше като допълнителна година мълчание. Зад тези високи, безмълвни стени, кралството му беше куха черупка, но тук в хапещия червено-суров студ, кралят вече не беше легенда. Той беше човек от плът и кръв, коленичил в бялата пустош, молейки се на небето, което беше станало студено като Севера. Със стон на агония той опря чело на дръжката на меча си - самотен крал, закотвил умиращ свят към леда.

Кликнете тук, за да разгледате и изберете Персонализирани Магнитни Книжки, Сувенири и Подаръци

* Изображенията и текста са генерирани от изкуствен интелект